Фотоклубът разказва за живота на гимназистите

Добре дошли, Гост

Операция "Спасяване на коте"
(1 разглежда) (1) Гост
  • Страница:
  • 1

ТЕМА: Операция "Спасяване на коте"

Операция "Спасяване на коте" преди 4 години, 1 месец #1517

Всички казват, че животът е жесток и в него няма нищо смешно. А всъщност всичко зависи накъде се гледа. Ето пример. Вървя си по улицата - една такава делова, сериозна, бързам, но все пак се оглеждам настрани като пресичам... И виждам... на едно дърво седи малко коте и пищи, не просто мяука, а именно пищи монотонно и жално, като гласовито капризно дете, дето иска нова играчка. Ясно е, че се е качило без да знае как, но също така и не знае как да слезе и се страхува. Бавно приближавам към мястото на жестоката трагедия и се обзалагам сама със себе си, че до минута някоя сърдечно болна бабичка няма да издържи на това издевателство над слуха и нервите и ще притича. И моментално печеля много, много чужда валута, защото още преди да е изтекла минутата тяло на бабичка се подава от вход на близкия блок и в тръст подтичва по посока на дървото с изписано върху лицето красноречиво желание: „Ще уморя половина град, но ще спася котенце!”. Междувременно от прилежащите към блока балкони се надвесват още две-три бабички. Чува се и техният душеспасителен разговор. Макар че по-добре бях, докато не го чувах. Как мислите се канеха бабите да спасят котето? Не мислете, аз ще ги цитирам:
- Иванке, ма, к`о шъ пра`йми? - крещят от първи балкон.
- Въх, божке, голяма трагедия! - това вече от втори балкон.
Но идеята на деня постъпва от бабичката пред входа:
- Шъ взема няколко пръчки и шъ ги фърлям нагоре, че да го обруля!
При което аз направо сядам на бордюра. Вече не бързам за никъде - работа имам всеки ден, но това как три баби с пръчки ще събарят коте от дърво, кога ще видя пак!?
Следващите десет минути с помощта на нечий внук са събрани всички клонки в района. Метателката заема позиция и стреля. После още един път и... като в приказките - три пъти. Само дето първия път пръчката е прекалено лека и вятърът я отнася. Втората пръчка е изгнила и се цепи по време на полета. А за трети опит нашата олимпийска шампионка по мятане на дърва избира здрава летва, откъртена от пейка в близката градинката, и се приближава по-близо до дървото. Практически застава под клона, на който седи котето. И го хвърля нагоре. Става ясно, че летвата пада на главата й. Към монотонното мяукане на бедната животинка се прибавя и неистов писък на ранената в главата и цялото бабешко войнство от балконите се изсипа веднага на улицата. Котето мигновено е забравено. Ясна работа - ударена по глава баба е къде-къде по-интересна.
Аз стоя встрани и се вслушвам...
В купчинката на бабичките се появява две нови идеи. Първата - да се извика „Бърза помощ” и втората - говедото от клона трябва да се снеме все пак. Защото то е виновно, че бабичката получи удар в главата. Едва не падам от бордюра. Желязна логика, но това все още е само половината историята.
По-нататък нещата стават като на кино.
Поредната бабичка-рекордьорка произнася нещо като крилата фраза: „Ама ти неправилно държеше пръчката и освен това, трябва да се хвърля със замах!” и на забавен кадър, поради артрит, радикулит и прочие „-ити”, хваща яка цепеница и заставайки в класическа поза „Мятане на гюле”, позната ни от древногръцките статуи, я хвърля в... прозореца на отсрещния блок, разположен зад дървото. Звън на строшено стъкло, грохот от падащи вещи и нежни думи, насочени към майки на малолетни престъпници, дето не дават на нормални хора да живеят нормално. От входа излиза невисок, но много широк чичко по потник, с изражение в очите „Убивам всякакви гадове!”.
Следва кратък, но много конструктивен диалог, от който става ясно, че:
1. Мъжът по потник е леко подпийнал;
2. Бабичките, независимо от преклонната си възраст, също добре умеят да ползват нежни имена за нечии майки;
3. Цепеницата сама е влетяла през прозореца, но за това е виновен... кой?... Котето, разбира се.
И тогава през разбития прозорец се показва и жена, явно съпруга на облечения в потник, и крещи, че извадила цепеницата от задната решетка на телевизора и той вече пуши, но не работи. Натурално почервенява като рак и се заканва на бабичките, че те никъде няма да ходят, докато не й купят нов телевизор.
Може да се разказва още дълго, но по-добре да е кратко. И по краткия вариант на разказ бабичките изпадат в паника, че сега ще ги притиснат и ще им извадят душата като им отнемат натрупаното с непосилен труд през годините пенсонерско имане. Настава суматоха и в следващите петнадесет минути на улицата са извикани зетьове, мъже и всички, порастнали деца от мъжки пол.
Мъжът в потник също не стои със скръстени ръце - жена му моментално вдига на крак съседи, роднини, кумове, сватове и прочие помощници, които не са против да повикат и помахат с ръце. Образуват се два враждуващи лагери, причината за скандала даже вече е напълно изтрита от паметта, но пък вече се е появила нова - японски телевизор. В добавка към това котето пищи още по-силно, но вече не се старае да слезе, а да се качи нагоре, защото е наясно, че долу месомелачката не му мърда. Регулярно някой нещо хвърля към него, но към този момент още му върви - никой не го уцелва. Плюс това (помните ли оная бабичка, дето я цапардоса парчето пейка по главата), та тя все още вяло, но настойчиво иска да извикат „Бърза помощ”. Или поне някой да й донесе ракийка да промие раната външно и вътрешно.
В общи линии само Господ и неговите пророци знаят, какво предпазва тази тълпа от кръвопролитие и повреждане на членовете й.
И тогава се случва събитие, придвиждащо конфликта на следващо ниво. Даже две събития. Първо пристага „Бърза помощ”. Но от колата никой не излиза. Докторът и санитарите са опитни хора - няма да се спускат да разтървават биещите се. После ще ги зашият. Хипократ за съседски скандали нищо не е писал пък и в неговото дивашко време никой не е свалял коте от дърво с пръчки!
Но това още нищо не е. Зад тях паркират и пожарникари. Някоя от бабичките, дето се е нагледала на „Анимал планет”, е извикала и пожарникари - за професионално смъкване на котето от дървото. Да, ама така е само в киното. В реалния живот какво мислите казват пожарникарите като разбират, че ги викат не да гасят пожар, а да свалят някакво коте? Накратко - аз, мъжът в потник и бабите наоколо научаваме няколко нечувани по-рано нежни думи към майките на всички присъстващи. Смисълът на думите на главния пожарникар се свежда до това, че целият наличен състав на градската поражна команда е хвърлен в борбата с горящите около града житни полета, а той видите ли с... котки и... бабички ще... Но пожарният автомобил и без това вече е ограден и блокиран от запачи, така, че на пожарникарят не му остава нищо друго, освен да предложи:
- А, бе, да взема да пробвам да го съборя със силна струя вода от маркуча.
Мен тази идея ме довежда до хроничен смях, но у присъстващите предизвиква единодушен възглас на подкрепа. И пожарникарят герой се прицелва как да е и дава напор към клона. Най-удивително е, че все пак улучва котето. Смешно е, че струището вода директно го праща в разбития прозорец на мъжа с потника. Явно днес не му е ден - на прозореца, де!
Когато намаля налягането на водата, всички разбират, че е късно да се отдръпват - вече са мокри. А от прозореца отново се надвесва жената на мъжа с потника и гръмогласно обявява, че сега вече действително телевизорът не работи и като, че ли се е взривил. После някаква закъсняла гузна мисъл достига до главата й и по това как тя сконфузено прибързва да се крие зад пердето, всички разбират, че мъжът с потника и жена му яко са ги излъгали, възползвайки се от ситуацията с нещастното коте. Мъжът веднага е набит - при това и от своите също. Останалата тълпа, която не участва в разясняване на случая с телевизора, е обхваната от истерия - хилотят се всички, включително и пожарникарите, които не са запознати със ситуацията, но виждат, че нещо е много смешно. Под общ смях от линейката излиза доктор и също хихикайки, се запромъква между тълпата към „ударената баба”. Добирайки се до нея, лекарят и санитарят в хор наричат бабата „Симулантка!”, защото на главата си има само драскотина, за която се взема решение да се намаже с йод. На бабата е заповядано да затвори очи и временно да не диша. Но или санитарят е подпийнал, или на бабичката просто не й върви този ден - накратко шишето с йод е изтървано точно върху лицето й. Бабичката се разпищява за кой ли път и всички, които я поглеждат, също - нали не всеки ден се вижда бабичка с кафяво лице.
Ето в такъв вид ги открива полицията. Кой е извикал полиция ли? Не се ли сещате? Разбира се, от „Бърза помощ” са се обадили по радиостанцията при това формулирайки положението като „масови безредици”. Естествено на такова повикване не се отзова само кварталния, но и автобус с отбрани кадри на отдела за борба с масовите безредици. И виждат - мокра тълпа, пребит мъж с потник, тотално обграден с народ и блокирани пожарен автомобил и линейка, че и някаква кафява бабичка... И... колко им трябва на такива хора...
Ето такъв е реалният живот - жесток, но има над какво да се посмее човек.
  • mimikurteva
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Fresh Boarder
  • Карма: 0

Re: Операция "Спасяване на коте" преди 4 години, 1 месец #1518

Посмях се искрено. Добро попадение.

Re: Операция "Спасяване на коте" преди 4 години, 1 месец #1520

"Спасяване на коте" не е СПАМ - Даниела е завършила нашата гимназия през далечната 19...... година .
Написала е няколко книги, твърди че са изстрадани.
/ http://www.laboto.com/index.php?option=com_events&task=view_detail&agid=120 /

Блогът й е ТУК / http://danielavelikova.blogspot.com/ /
  • FoToKLUBa

Re: Операция "Спасяване на коте" преди 4 години, 1 месец #1527

Ама кой твърди, че е СПАМ? Нистина ми хареса. Трудно е да се разсмее човек при тази доста тъжна действителност. Атекстът на Даниела го прави, и то успешно.
  • Страница:
  • 1
Време за създаване на страница: 0.34 секунди
Вие сте тук:Home Forum