Фотоклубът разказва за живота на гимназистите

Среща с Кирил Станков и за новият му проект "24 часа България"

Преди заветната Вечер на езиците и срещата в чест на Иван Иванов, в Пленарна зала на Община Варна...

...се състоя прожекцията на филма "July" , режисиран от бившия възпитаник на нашето любимо lycée - Кирил Станков. 

Филмът е заснет през 2012 година и същата година бива отличен с наградата "Златна роза" от едноименния фестивал в град Варна. Участва в редица фестивали и получава наградата от СБФД. Прожектиран е в множество страни, сред които и Русия. Успехите на "July" доказват, че българската филмова продукция все още е на ниво и печели хиляди почитатели по света и у нас. 

Кирил Станков е роден в София през 1969 г. Има бакалавърска степен по изящни изкуства от факултета по кино и телевизия в университета в Тел Авив. От 1998 е съдружник в компанията Pepper Production, която се занимава с производство на документални и учебни филми. От 2003 г. живее и работи в България и Канада. През 1994 г. заснема дебютния си късометражен филм Разрушение. След това снима няколко документални филма, от които Фелафел – Българско сирене получава първа награда за документален филм на Израелската телевизия, приз за документален сценарий на фонда „Африка-Израел” и е селекциониран за участие в няколко фестивала – Тел Авив, Хайфа, Парну, Мюнхен и др.Филмът "July" е неговият дебют като сценарист и режисьор. Ето какво каза Кирил Станков пред нашите фоторепортери: 

Е: Как решихте да се занимавате с кино режисура?

К.С.: Най-вече заради фотоклуба на IV-та. Майка ми също е доста запалена по киното и съм ходил на абсолютно всеки филм, който се прожектираше тук преди години, а те не бяха много. И оттам започна всичко, много обичам киното, както и фотографията...Беше естествен избор. 

И: Значи тук са били първите ви стъпки като фотограф?
К.С.: Точно така.
Е: В такъв случай, как решихте да станете част от фотоклуба?
К.С: Всъщност се занимавах с фотография и преди това, когато учих във Вапцаров. Към училището имаше фотоклуб (намираше се на Червения площад) и там започнах да се занимавам и с анимация. Когато разбрах за фотоклуба в IV-та реших да се запиша, но не беше лесно да станеш част от екипа.
Е: На прожекцията на филма "July" споменаха, че дебютният ви филм е бил всъщност курсова работа - "Разрушение" от 1994г.
К.С.: Да.
Е: Това е бил и първият ви филм, така ли?
К.С.: Не. Първият си филм направих във Френската гимназия, беше 2 минути с 8 милиметрова камера, която със сигурност е някъде тук. По време на следването също се правят филми, които са нещо като упражнения. "Разрушение" - да, курсова работа е, а дипломната беше документален филм. "July" е първият ми игрален дългометражен филм.
Е: Хареса ли ви "July"? Отговаря ли на очакванията ви?
К.С.: Естествено, че не. Не отговаря на първоначалната идея, а няма и как - с нищо не е така, защото нещата се променят докато тече процеса. Зависи от избора на актьори, зависи от местата, на които снимаш. До голяма степен изглежда и звучи както исках, но има и доста промени от първоначалната идея. Сега, година след премиерата, когато гледам филма намирам недостатъци, но е неизбежно и съвсем нормално.
Е: За какво всъщност се разказва в "July"? Как изглежда през очите на режисьора?
К.С.: За това, че винаги можеш и трябва да се опиташ да бъдеш свободен. Според мен това е основната идея. Че винаги има начин да бъдеш свободен, без значение къде си.
Е: Смятате ли, че зрителите успяват да възприемат това послание?
К.С.: Да, филмът не е сложен..Мисля, че да.
Е: Това ли е любимия ви филм от всички, които сте правили?
К.С.: Не. Това няма как да не ми е любимия игрален филм, защото ми е единствен до момента. Аз много обичам документално кино и харесвам документалните си филми.
И: В каква сфера са точно?
К.С.Ами...различни.
И:  Имате ли исторически филми?

К.С.: Не точно. Филмът "Трансфер", който разказва за възродителния процес. Но не бих казал, че е исторически, защото беше сниман само няколко години след като това се случи. Другите ми филми са по скоро съвременни - един се занимава с въпросите на имиграцията, друг с желанието на един човек на всяка цена да бъде на сцена, въпреки че не го бива и т.н.

Е: Какво ви вдъхновява?
К.С.: Други филми и режисьори, книги, музика.
Е: А имате ли любим български филм, който по някакъв начин ви е въздействал силно?
К.С.: Много са...не мога да кажа един. Зависи от настроението ми. Има един не особено известен, който много ми харесва - "Да обичаш на инат". Почти всички филми на Рангел Вълчанов са невероятни. Иван Андонов - "Бяла приказка". Безброй са...Има страхотни български филми.
Е: Ако не бяхте станали режисьор, с какво щяхте да се занимавате?
К.С.: Винаги съм искал да се занимавам с музика. Преди време правих опити, но се отказах. Много бих искал да бъда музикант, мисля че това е нещо прекрасно. 

Е: Колко трудно е да се режисира един филм? Абстрахирайки се от нужния екип, средства, време? Достатъчно ли е просто да имаш добра идея и въображение?
К.С.: Изисква много работа. Подготовката на сценария, снимките...Техническата и творческата част. Трудно е, но изключително приятно.
И: Кои от съвременните български актьори харесвате?
К.С.: Много са, зависи. Един актьор може да е добър в един филм примерно или постановка и да не е добър в друга. Като цяло има много добри актьори. Харесвам много Светлана Янчева, за мен е една от най-добрите български актриси. Целия екип на „Лов на дребни хищници“ са много готини актьори. Мариана Димитрова, която е много известна също е добра актриса, Филип Аврамов, Ованес Торосян е много добър актьор с много голям потенциал. д
И: Какво ви доведе в IVEГ?
К.С.: Това е един много интересен разказ. Записах се в Английската гимназия, заедно с Росен, с който празнувахме вчера, просто дойдохме и се записахме в Английската гимназия. Заедно сме от 1ви класи и докато си подавахме документите ( едната стая беше за Английската, другата за Френската гимназия), излизаме от стаята и ни спират двама батковци и ни питат какво правим там, казахме им, че се записваме в Английската, вкараха ни в една стая и след 20 минути промиване на мозъците отидохме взехме си обратно документите и ги подадохме във Френската гимназия. Много съм признателен на Юлиан и Стефан, които са с около 4 години по-големи от нас. Аз, между другото, криех от майка ми близо година, че уча във Френската, а не Английската гимназия, но определено не съжалявам, че съм учил тук.
Е: Имате ли любим спомен от гимназията?
К.С.: От онова време имам и много кофти спомени, но това е друг въпрос. За мен най-хубавото беше големите класове, 10-11 клас бяхме в УПК (Учебно-професионален комплекс). Аз бях френско-говорящ стругар, това беше идеята – да имаш по-практическа професия. Та, най-хубавото за мен беше, когато вече бяхме по-големи и правехме собствени постановки за 19 март. (показва негова снимка заедно с Галин Стоев, от първата им съвместна работа по „Образ и подобие“ на Йордан Радичков). Освен, че съм снимал първия си филм тук, първата ми режисура също е тук в гимназията. Естествено и живота във фотоклуба, който вървеше паралелно с всичко останало.
Е: Явно това е била наистина важна част от юношеството ви. Как се чувствате в момента, години по-късно, когато се върнете в старата гимназия и фотоклуба?
К.С.: Аз съм всяка година тук и просто се радвам как нещата много бавно се променят. Въпреки че освен техниката не намирам големи промени (смее се). Прекарал съм едва ли не месеци в тази стая..
И: Някой интересен спомен от фотоклуба?
К.С.: Безброй са..Веднъж ме заключиха и стоях 2 дни тук. Бях останал петък срещу събота да работя, а всяка събота сутринта имаше занимания в салона по физкултура, но въпросната събота учителката е била болна и бяха отменени. Всичко беше заключено, няма как да изляза. Имаше телефон с монети, и най-големия проблем беше, че нямах 5ст. да се обадя на Божинов да дойде и да ми отключи. И до понеделник сутринта, докато не започна училище, си останах тук. Безброй са наистина случките тук..

Благодарим на Кирил Станков за отделеното време ! Екипът на ФОТОКЛУБ-а му пожелава бъдещи професионални успехи и награди !

април 2014: Новият проект не закъсня ЕТО го ТУК

За вас фоторепортери бяха: Павел 10Ж ; Ева 11Ж ; Ива 12Д 

Поздрав от един наш съученик  Краси, випуск 80   

Коментари (2)
  • FoToKLUBa  - Каквото и да кажа, малко ще е

    Браво на целия екип, направил това интервю.
    Наистина много са случките с Кирил Станков и неговите "луди" съученици, но няма време за всичко.
    Аз ще спомена само как "измамиха" г-жа Трънкова през 88 или 89 г. и вместо някаква безобидна пиеска представиха на сцената на Френска-ТА "Образ и Подобие" - пиеса току що свалена и анатемосана от "режима".
    А имам и спомен че 90-те години Киро учеше медицина в София.
    Браво и на другите от Фотоклуба, за отразяването на фестивала и празника. Все така да ни радвате с новини за гимназията, ние които сме далеч от Варна оценяваме това, макар и да не го показваме.
    К.Божинов

  • FoToKLUBa  - Новият проект на Кирил Станков

    Новият проект на Кирил Станков се казва "24 часа България" . З повече информация погледнете тук : https://www.facebook.com/Bulgaria24hours#

Само регистрираните могат да коментират!
Вие сте тук:Home Избери година Учебна 2013-2014 Среща с Кирил Станков и за новият му проект "24 часа България"