Фотоклубът разказва за живота на гимназистите

Фестивал на ПЕСЕНТА - 17 декември 1999

Последния фестивал на ПЕСЕНТА за това хилядолетие.По правило почти трескава,особено последните дни.Тази година не правеше изключение, след като 

се разбра,че зимната ваканция започва по-рано и се налага фестивалът да се проведе на 17 декември.Освен по-малко време за репетиции,по-сериозният проблем се оказа,че Първа езикова гимназия,помещаваща се в същата сграда,е избрала същия ден /втора смяна/ за своя коледен концерт.

Съответно и двете гимназии репетираха в актовата зала,която все пак бе ''поделена'' по някакъв начин.В деня Х стана ясно,че времето за провеждане е недостатъчно и беше наложително изпълнението на не повече от две песни,и то по особено бърз начин.

участниците
Всеки /или почти всеки/ клас се представя средно с 10-15 човека; обикновено преобладаващата част са
момичета. Всички те, облечени и гримирани по всевъзможни начини,се стремят да привлекат вниманието на Публика и Жури. По принцип целеустремени и упорити в репетициите си буквално до последния момент, използваики всяка минутка-дори по време на фестивала в някоя празна стая.  

репертоарът
Подготвителните /осми нулеви/ класове, под влияние на учителите си, избраха за първата си поява на сцената, както обикновено, комбинацията френска/испанска и българска песен.
По-големите, поели инициативата за представянето си в свои ръце, изпълниха и англииски песни, въпреки че френските/испанските и българските отново не липсваха.
Всички те обаче, евъргриини или последни хитове, имат за цел да предизвикат силно положителни емоции както у Жури и Публика, така и у самите изпълнители , за които подбраният репертоар и добрата подготвка представляват не само условия за успешно представяне, но и особено вътрешно удовлетворение.

публиката
Седнали или на крака,всички пяха заедно с участиците. Доста често обаче разговорите  пречеха и на тези, които пеят и на тези, които слушат /а на моменти това бе само журито/. Все пак, като цяло - приятно настроена. Правеше впечатление присъствието на ''бивши ученици'', което още веднъж утвърждава името на нашето училище като ''гимназия с традиции''. учителите 
Именно към тях, публиката от първите редове, повечето участници не пропуснаха да отправят поздрави. Към края обаче започна да им омръзва, защото тези поздрави бяха много и дразнещо напомняха за холивудските звезди на големи церемонии. Всъщност учителите далеч не взимаха само пасивната роля на паздравени, а бързаха да въведат ред и тишина.Госпожа Иванова/физическо/, както винаги, побърза да обърне внимание на шума и липсата на време, както направи и директорката - госпожа Тотева.

журито
Състоящо се от специалисти по френски и испански, музиканти и ученици, то имаше нелеката задача да изслуша и да оцени безпристрастно всички изпълнения. Съответсващото право на тази отговорност - запазено място най-отпред.
награждаването
Tази година, при гореспоменатите обстоятелства, беше наложително наградите да се обявят извън актовата зала/тоест на двора/.
Веднага щом последната песен завърши, първа ЕГ бяха готови да заемат места, както и направиха, докато групи ентусиасти нервно обикаляха в очакване на /часът на истината /, за да се установят най-накрая на двора.

ПОСЛЕПИС : ДиДи оспорва някои текстове, но този е от нея! КБ