Випуск 2006 - изпращане и Кемпински

Хехе, мина много време. Сайта беше започван 1000 пъти, но така и не успяхме да стигнем до публикуване на снимки от така "известното" изпращане на Випуск 2006. Ето, че днес 25.10.2006г. този лош факт ще бъде променен!!!

Много ми е чудно как вие бихте описали бала? На какви ли мисли ви е навял? Както повечето от вас знаят - за мен това беше една голяма безсмислица, но да спра до тук. Не, няма да спра - символика на пътя. Абе за каква символика си говорим в цялата тая работа? Символика на парите и излишното фукане, но вече наистина стига толкова бръщолевене.

Нека огледаме гостите на този невероятен празник. 

Имахме всякакви образи. Като се започне от известни личности:

 

 

И се стигне до не чак толкова известни.  

  Забележете отправения поглед нагоре. Не ви ли навежда на мисълта, че всички сме малки и незабележими, но пък все гледаме нагоре?

 

Някои се смесваха с тълпата и гледаха нанякъде, и в същото време викаха ли викаха. Ще кажеш някой ще ги чуе? Махайте там с ръцете и не бойте се - не сте се уволнили от това, което някои наричат живот!

Други пък гледаха този живот от високо, сигурни че са го уловили здраво за гушата:

Трети пък му се усмихваха. Радваха се на това, което предстои и не мислеха за миналото.

Четвърти се опитаха да го умилостивят(живота) с букет в ръка - дали са успели - питайте тях:

{mospagebreak} 

Но всички те най-накрая събраха сили и погледнаха сериозно (искайки или не искайки) знамето на гимназията, замислиха се за миналото, настоящето и бъдещето.

Най-накрая дойде времето на речите. Както винаги се случва - никой не ги чу, защото се четяха и като че ли бяха написани не за да се чуят, а само за да се прочетат. Но както е написано още отдавна - когато се говори за нещо сериозно всички спят, а когато се говорят глупости всички са наострили уши.

 

 

Е, чак пък да не сме ги чули. Айде де - та те бяха отразени от сумати фотографи и репортери:

Някой се усмихваха тъжно, прегърнали букет с цветя:

В същото време се появи великият рапър от 4та, който трябваша да накара всички да се усмихнат:

И като че ли успя. 24 каратови усмивки се родиха на лицата на много:

{mospagebreak} 

Някои дори решиха да се направят на фотомодели:

Други пък показваха заслуги. (абе аз защо не съм получил такава?)

Е, дойде време пак да се съберем заедно и да си направим снимки. Е, но не за всички снимките са важни - нали се снимаха и реклами за мобилни оператори.

Снимките продължиха:

На бодигардовете това не се хареса и те погледнаха ядосано камерата. Добре че от фотоклуба може да бягаме бързо :)

{mospagebreak} 

 В крайна сметка се добрахме до Кемпински. Снимкахме се пред фонтанчета:

 Докато най-накрая уморени завладяхме "огрoмната" бална зала.

Направихме се на голямата работа:

Снимахме се още веднъж.

Вдигнахме не една и две наздравици.

И решихме да си ходим в къщи след една последна снимка за спомен.

 

На присъствалите честито, на не присъствалите отсъствия не се писаха.