Фотоклубът разказва за живота на гимназистите

Кой се страхува от ..... българските Учители

Ако напишете в Google:  Кой се страхува от .... (без да уточните от кого)

ще излезнат много отговори: естествено на първо място излиза Virginia Woolf, но после има какво ли не - от Костов,  от здравните осигуровки, от руските инвестиции от рицина дори,...... но никъде не се споменават българските Учители.

А вижте какво се случи днес във Варна - въоръжени българи, представители на закона и едни други българи, въоръжени с хартиени плакати.  Тази, както и много други снимки (все още непубликувани) са направени от учениците от фотоклуба (най-много е снимал Свилен-вечния водещ). С това отговаряме на въпроса подкрепяте ли учителската стачка. А сега една проста аритметика: Ако един учител възпита правилно (да ме извинят учителите че освен да УЧАТ учениците им вменявам и задължението да възпитават, но и задачката е от рода на "ако един басеин се пълни от 2 тръби пък се изпразва от една") та ако възпитат правилно по 1 ученик на година, колко правилно възпитани хора ще имаме след 18 години преход (18 години си е едно цяло поколение).? 

За сведение на по-малките:  преди 10 ноември 1989 г. когато на власт бяха бащите на днешните управници, тяхната партия имаше САМО 1 (ЕДИН) милион членове, а в читанките го имаше "Аз съм Българче, ОБИЧАМ ......" и учителите го помнят това. А може би е време да забравят. 

Сега разбрахте ли КОЙ се страхува от  Virginia Woolf.

Снимки: Свилен Б. /www.laboto.com/ 

Макар и със "закъснение" тук добавяме две статии, написани от г-жа Катя ПОПОВА, нашата учителка по БЕЛ и публикувани във варненските страници на 24 часа, в началото и в края на стачката. За да се помни какво и как е било.

“ ЗАЩО БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е В ЗАДНИЯ ДВОР ? ”

    Така попита тази сутрин уважаваният от мен политолог Огнян Минчев и сам даде отговора – “Защото ни управляват лумпени, а за тях интелектуалният труд е нищо” . Така говори един възпитаник на Първа езикова гимназия град Варна, а друг възпитаник на Четвърта езикова гимназия днес е министър на “образуванието” и трябва да търси отговора, докато учителите от двете елитни гимназии стачкуват , застъпвайки се, защото си поделят една сграда.
    Какъвто и да бъде резултатът от стачката (с което не искам да го омаловажавам ) ние вече постигнахме успех. Радостна съм, че се обединихме около тезата да градим българското училище като общност от достойни хора. Не се поддадохме на самоунижението да се оспорваме взаимно, “всички набутани в мишата дупка ” (изразът отново е на О.М.). Според преценката на политолога три поколения българското учителство е подлагано на негативна селекция в държава, която има четири пъти повече охранители от състава на българската армия. Обединени сме в исканията си – тези от нас, които разчитат на учителската си заплата, за да живеят, и тези от нас, за които тя е допълнителен доход към издръжката. Това не ни разделя днес, защото сме обединени от идеализма, който не сме си позволили да умъртвим в себе си. Това трябва непрекъснато да се повтаря, зашото звучи невероятно за онези, които не са влизали в училище да преподават.
    Но как може да се гради, когато фундаментът е фалшив. Моята убедителност не е само моя убедителност. Как ще ми вярват учениците, когато говоря за ценностите на демократична Европа и им внушавам, че лъжата е зло и то се наказва. Те са свидетели на това как най-високостоящият в държавата лъже и това остава без последствия. Лъжата му не е оценка в злонамерено изказване на негови врагове. Тя е факт, видим в сравнението на две негови публични изказвания, които взаимно се отричат. Той остава непоклатим на поста си и защото никой не се сеща истински да потърси сметка за това. Не го прави нито зараждащото се гражданско общество, нито призваната именно за това журналистика, която днес в България е загрижена единствено за това как да обслужи властниците.
    Нека не говори за образованието като за приоритет правителството , което щастливо се удостои с името “европейско”. Защото, когато си оставил едно съсловие да мизерства, ти си го отписал не само от приоритетите си, а от мисълта си. Класическата литература говори за бедността, защитавайки тезата,че обричането на бедност е поставяне извън закона. За да се обвържем със законността, ние трябва да се борим за правата си!
    Какъв е контекстът на нашата борба - много и прекалено теоретично говорене, достигащо до словоблудство за така наречените ценности. Едновременно с това във всекидневната реалност – хаос в разбирането за ценности. Всичко може да се оспорва и извърта особено за хората с власт и пари, макар че и те са власт.
Ние, унизените, трябва да възпитаваме в ценности, характеризиращи средната класа. Подчертавам, ценности, защото говоря за манталитет. Ето някои от белезите:



-респект към законите.
-споделените ценности и поведенчески нагласи са по-важни от материалния статус.
-независимост и самостоятелност при вземане на решения .-предприемчив дух.
-разбиране за бизнеса като развитие във времето, а не бизнес на бързите и лесни удари.

Призванието на учителството е да превръща, образовайки и възпитавайки, новобогаташа в класа. Затова именно ние сме заинтересовани да се проведат истинските реформи в това, което днес наричаме българско образование. Ние, учителите от Четвърта езикова гимназия днес получихме подкрепа от Училищното настоятелство, а в сряда , 26.IX. 2007 в 18 часа на родителска среща ще търсим и по-широката подкрепа на родителите.

                            Катя Попова
                                Учител по БЕЛ  IV ЕГ 

10 извода или КАК Учителската стачка извади на показ много язви в българското общество.

1. Правителството с политика на "твърда ръка" краткосрочно спечели, но дългосрочно загуби - ще са губещи , без нужните промени и всички страни, участвали в учителската тачка. В бъдеще се надяваме да не може да печели избори партия, която няма стратегия за азвиване на модерно българско образование, лежащо в основата на визията за развитието а обществото. Но дали това е възможно в държава, в която “горещите срамежливи пари” Валентин Вацев) владеят общественото пространство. Тройната коалиция се държа нагло  високомерно. Ахмед Доган направи изявление за 90% от българските учители. Менторският тон на Станишев, Вълчев и Орешарски може да се търпи само от овчедушен народ, който дори не усети обидата.

2. Синдикатите се доказаха като нереформирана група от "бизнесмени", които се преизбират тихомълком за по 4-5 години, без изборите да тръгват отдолу нагоре. В 

продължение на години са прибирали членския внос и сега, когато трябваше да подкрепят протеста ни със "стачен фонд", се оказа, че такъв няма. Учителите се лишиха от сума, която няма да бъде покрита от "увеличението" от 18% за една учебна година . Те издържаха извънредно дълго, като се има предвид безпаричието на много от тях. За какво са похарчени парите от членската маса? Кой прави ревизия? Пред кого се отчитат синдикалистите? Учителските синдикати на места подписват някакви съглашенски колективни трудови договори и "осигуряват" на учителите 7 "платени" дни отпуск - на какво основание? Не водят никаква социална дейност, камо ли да защитават членската си маса.. На практика те провалиха протеста, защото стояха от другата страна в този конфликт. Оказва се, че Янка Такева била преизбрана за следващите 5 години. От кого? Защо хората по места не са чули за това? Тези дни във Варна тихомълком се проведе отчетно-изборна конференция на регионалната "Подкрепа". Научихме за това от местната телевизия. Би трябвало да присъстват наши представители, но не!

3. Медиите (печатни и електронни) вървяха като клакьори след властимащите. първите две седмици - пълно затъмнение. През време на целия протест гражданска позиция изразиха Асен Григоров, Огнян Минчев, Явор Дачков, Лора Крумова, Ани Цолова, Ивайло Дичев, Мартин Карбовски. Варненските медии (с изключение на в-к “24 часа” за 3 дни) бяха слепи и глухи за стачката - РТЦ Варна е на минути път от Езиковите гимназии, но все едно ни делеше пустиня.През цялото време беше в ход една голяма манипулативна схема за дезинформация. Изваждаха се на преден план едни и същи цифри (магическите 100%, магическата сума 650лв.), интервюираха се наплашени ученици, жалващи се родители, насъскваха се гилдии една срещу друга, говореха се мръсни обиди по адрес на учителите. Канеха се в студиата социолози и политолози, лоялни на БСП и съответно негативно настроени към учителите и се публикуваха техни статии. Върхът беше статия на "шамана-рокер" Евгений Дайнов. Разследващите журналисти трябва да се заинтересуват от това що е синдикализъм в България .

4. Така наречените "интелектуалци" - или оплюваха учителството, или мълчаха, увлечени в борбата си да номинират кметове. Те забравиха, че и тях някога учител ги е учил на четмо и писмо.

5. Университетските среди се разграничиха напълно от стачката, макар че исканията на учителите на практика проправяха пъртина за промени в заплащането на труда и на преподавателите от ВУЗ-овете. В нощта срещу първия национален митинг проф. Биолчев проведе една "тайна вечеря" с приятели - Вълчев и Орешарски, за да си издейства ресурс очевидно срещу мълчание. Проф. Н. Георгиев от СУ направи едно изказване по "Хоризонт" с опит да подходи добронамерено-критично. Иначе - пустиня.

6. Родителите - голяма част от тях гледат на учителите като на хора, които им дължат труда си. Училището е една от последните "безплатни" благини.Но - ако учебните програми са прекалено раздути; - ако се издават прекалено много и прекалено скъпи учебници; - ако учениците са претоварени; - ако не се развиват хармонично (липсваща спортна база); - ако в България децата учат от ранни зори до късна вечер (за да смогнат с огромния обем знания) или не учат изобщо (защото не са в състояние или не са мотивирани да поемат тези знания); - ако се учи на изтощителни смени (поради масова липса на самостоятелна база в големите градове); - ако в малките населени места се закриват училища поради нерентабилност.; - ако в училищата цари насилие (тъй като няма система от сериозни санкции за провиняващите се ученици и родителите им); - ако част от учителите са непрофесионалисти (поради непривлекателността на професията) и т.н., и т.н. - защо това е така, трябва да се пита МОН и неговите подразделения РИО. От МОН и РИО трябва да се иска сметка за хаоса. Те взимат решенията и то често на тъмно, налагат решения - смъкват материала от горните класове надолу. Децата от 1 до 7 клас са зверски претоварени, влачат тежки раници, ходят на уроци или в платени занимални, тъй като сами не са в състояние да се готвят за уроците си, а изпитите за 8 клас изискват специална подготовка, каквато редовните учебни занятия не дават. Вината за повечето проблеми в сектора е ИЗЦЯЛО на Министерството на образованието. Учителите стачкуваха, защото са потърпевши от такива безумства; товарят се, защото почти всеки час се преподава нов материал, работят в напрегната среда за жълти стотинки. Ето защо родителите не трябваше да се цупят като дете, на което са взели от ръцете полагащата му се безплатна кифла, а би трябвало да насочат критиките си в правилната посока.

7. Останалите социални групи - например лекарското съсловие, има сходни проблеми, но дали не счита себе си за по-извисено от учителското?! Дали и неговите съсловни водачи не са като учителските? Работещите в материалния сектор бяха малко по-адекватни в оценката си на ситуацията, но яркоизразена подкрепа не се усети. Финансово никой не подкрепи учителите - тук-там частният бизнес, но слабо.

8. Парламентът остана неадекватен.Няма никаква законодателна инициатива по въпроса. Председателят на комисията по образование - Лютфи Местан се бори да защити "защитените" училища в районите с турскоезично население. Нима от него ще дойдат реформите в сектора ?

9. Законите - липсва нов модерен закон - училищата работят съгласно Закона за народната просвета. Стар е и Законът за уреждане на колективните трудови спорове - стачкуващите трябва да бъдат пълен работен ден на работното си място. Защо законодателят е уредил по този начин нещата? Миньорите в мините ли стачкуват по 8 часа на ден, зъболекарите - всеки в кабинетита си ли? Очевидно са взети предварително мерки за обезсилване на евентуалните конфликти, но ние осъзнахме това твърде късно.

10.Нашите чувства след стачката. Учителите са психически и физически изтощени, силно смутени, оставени без подкрепа, публично поругани, омерзени. Но никой от активно стачкуващите не съжалява - за така изразената принадлежност към гилдията; - за участието си в толкова масовото публично действие, което отпушва социалните канали и подготвя за гражданска комуникация отдолу нагоре и обратно; - което кани за излизане на публичността от анонимните електронни пространства на форумите, за да започне да се чува гласът на “националния контраелит”(Валентин Вацев). Отприщената голяма позитивна енергия е повече от “хоризонтално бързо движение”(Албена Стамболова),а е сериозно и отговорно поставяне на дневен ред въпроса за ценностите в обществото ни - не само в училище. Нашата стачка беше опит да се чуе гласът на хора, които са умни, добри, “обикновени” и добронамерени . Това беше - един мъчителен законен граждански протест.

Ние загубихме пари повече от това, което смятат с омерзение да ни подхвърлят цяла учебна година, но не допуснахме да се подпише съглашение с правителството. Това е постижение.

Запазваме стачна готовност, както и правото си да реагираме при първа възможност.

Ще обмислим струва ли си да се членува в сегашните синдикати. Предстоят промени. Нещата не могат вече да са такива, каквито са били. Идва време, когато в България ще се оформи гражданско общество, а учителите са и ще са активен фактор в този процес.

Вярваме в това! 

Катя Попова
Учител по БЕЛ  IV ЕГ 

и

Тинка Методиева.

Очакваме и статията на Ян-Николай за учителската стачка, писана по същото време.