Ден на Народните Будители

На този ден, учредената от  доцент д-р Даниел Вълчев ежегодна 

награда  „Константин Величков”, ще бъде връчвана на учителите, постигнали високи резултати в професионалната си трудова дейност и дали принос за развитието на образователното дело.

Наградата е учредена през 2005 г. когато нашият съученик Даниел Вълчев бвше министър на образованието.

а преди 90 години - на 13 декември 1922 е въведен в националния календар Празникът на народните будители.

Честит празник български учители - щото за учениците си е най-обикновен хелоуйн.

А каква е връзката УЧИТЕЛИ - БУДИТЕЛИ

ще разберете от следващия текст

ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

текст и музика Добри Христов

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Припев: Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Припев: Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Припев: Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)

"Събуди се, майко Българийо! Събудиха се руси, сърби, гърци, само ти спиш."

                                                                        Йордан Хаджиконстантинов - Джинот 

  „Хей, народ поробен, що си тъй заспал, 
                                   ил живот свободен теб не ти е мил”...

                                                 Стефан Стамболов

Защо при толкова много будители народът ни е тъй заспал?

Но кои са народните будители всъщност ? " Знаем ли имената им ?

Нека добавим и ВАРНА - по материали на регионалната библиотека

следва текст взет от http://www.moreto.net/novini.php?n=190657

Нашите варненски будители

Никое време и никое място не са лишени от своите будители. И Варна ги има! Назад в историята десетки българи създават огнища на духовност в града.

Първият ден на месец ноември е за тях. Трудно ще споменем всички, много от тях са обикновени хора, спомоществователи и радетели за национално достойнство и чест. Тяхното дело е "извор, от който тръгва водата за жадните".



Христо Попович, Рали хаджи Мавридов, Константин Тюлев, братята Никола и Сава Георгиевич са едни от основателите на българската община през 1860 г., която решава веднага да се отвори българско училище. Младият учител Константин Арабаджиев пръв среща варненските деца със словото и ги повежда по пътя на познанието.

За утвърждаване на просветното дело във Варна с дързостта на новатори работят и Никола Бацаров, Георги Живков, Сава Геренов, Христо Самсаров, Иванка Стаматова, Виктория Живкова, Мария Бацарова.

Димитър Станчев и Янко Славчев са едни от основателите на първото варненско читалище "Възрождение" през 1870 г., а през 1871 г. - на ученическото дружество "Просвещение", чиято задача е популяризиране на българската книга.

Кръстьо Мирски, Харалан Ангелов и Михаил Колони са едни от учредителите на Книжевната дружина през 1883 г., която е първообраз на варненската библиотека "Пенчо Славейков" и смело посяват семето на българщината.

Цялото това огромно наследство задължава. То трябва да се помни, а имената на нашите варненски будители – да не се забравят!

...........

Още няколко реда за този специален ден: неприсъствен ден за всички учебни заведения* в страната !!!

Ден на народните будители Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. 

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения* в страната.

* - въпрос към учителките по български език:

каква е етимологията на думата заведение - дали защото на първия учебен ден там ни завеждат за ръка ?

ами тогава защо се казва "питейно заведение" - там нали сами си ходим ? 

4.noe.2012

Данни за българските студенти в чужбина за 2012г.

 (според председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов)

Около 30 000 българи общо са продължили образованието си зад граница.

Най-предпочитана дестинация за тях е Германия. 8000 са студентите ни там.

Около 600 са българите, които следват в Испания. :-)  (Инчето от Фотоклуба следва в Мадрид, може би има и други от гимназията)

Българите, следващи в USA университети през миналата година, са били близо 2 хиляди (статистиката за САЩ е неофициална).

Над 80% от тях не се връщат обратно у нас, за да правят кариера в България, а половината от тях започват работа в Америка още докато учат.

"През последните две години се наблюдава рязко увеличение на броя на българските студенти във Великобритания",

- за миналата година техният брой е 3000.

Странно защо, интересът към университетите във Франция е намалял значително, там има спад от 33% за последните четири години.

Учащите в Австрия са около 2000 души, а в Холандия и в Италия - по около 1000.

и пак 4 ное 2012 

Още си нямаме рубриката "и ний сме дали нещо на света" затова "временно" - по бойкобогдановски ще закача тук един много интересен монолог от него. Бойко Богданов е наш съученик.

Който има уши да гледа:  от тук : http://www.kultura.bg/bg/article/view/20252

монолог на един режисьор(Бойко Богданов-IV ) за реформата в театъра

Говорете, бе! Стига с това мълчание на Е-Ге-Не-тата! Нищо, че „свестните у нас считат за луди” и „глупецът вредом всеки почита!”… Трябва да говорим. В XXI век сме, иначе ония костюмирани самодейци, самоназовали се „политици”, съвсем се забравиха - и ще ни смажат, подменяйки Леонардо с „Леонардовска гроздова” или с Микеланджеловска туршия (може и луканка)… Да говорим!
Призовавам ви, приятели, врагове, сърдити, придобрени, фенове и отрицатели, нека да отворим обществения дебат, нали сме елит? „Елитът е онази част от нацията, която счита себе си отговорна за останалите”, се казваше в един филм на Зануси. Още по соца. „Вече нямало смисъл”?.. Не, не съм съгласен, винаги има смисъл. Дори и в пожарната (особено пък там) имат уши... и невинаги всички пожарникари са пияни.
... А пък Данийл Хармс казваше: „Говоря, за да ме има”… Ми… нека да ни има, мамка му! Най-малкото, защото „колко кратко сме живи и… колко дълго ще бъдем умрели!”…
Темата ми: Културният геноцид в България в годините на прехода. И като част от него - апогеят на невежеството в така наречената театрална реформа, изведен от Вежди Рашидов и полковник Митко Тодоров до Килиманджарски висини…
Първо: малко статистика. По времето на министъра на културата проф. Димо Димов бюджетът на министерството е бил около 344 милиона лева при почти същото съотношение лев-долар. Да, ама тогава можеше с един лев да се купят десет кифли с мармалад… А сега - един кроасан. Защо го казвам? За тия години на „прехода” този бюджет е вече (при най-разнообразни по цветовата си и уж „идейна” окраска правителства) под 100 милиона. Значи, намален три пъти. Като добавим и кифлата - трийсет пъти…
Ама защо, бе, къде ви е акълът?
В 1987 г. бях в Париж и се питах дали да не емигрирам в Канада. Срещнах се там с една дама (в София нямаха посолство), нещо като културно аташе, и тя с грейнали канадски зъби ми се усмихна, щастлива от факта, че, цитирам: „вече от няколко години ние имаме Министерство на културата, също като във Франция…” Дрешките и парфюмът й бяха първа линия, да речем, ”Версаче”… но ме отказа от емиграцията… Нашето „Министерство на народното просвещение” е създадено малко по-рано, след Освобождението…
Айде, ликвидационните съвети на Филип Димитров, които утрепаха земеделието, да им простим наивността, невежеството и лакомията… Но културата? Как не ви е срам, бе! Този народ 700 години (200 - под византийско и 500 - под турско) е оцелял благодарение на културата си. А вие, случайни комсомолчета и юнаци от дълбоката провинция на амбициозната малограмотност и мозъчната недостатъчност, ще я „рестриктирате”! 30 пъти?!!! Срам ме е от вас, момчета и „бизнес-каки” от парламентарната чалга, срам ме е заради дедите ни, бащите ни, бабите ни, заради Вазов, Славейков и Яворов, срам ме е!
Впрочем, вие знаете ли какво е това „срам”?
Време е да влезем в темата, в частност: театралната реформа…
Не е тревожно, а… земетръсно е там…. Ама тихо земетресение, резултатите - после…
От времето на комунистите (тройните), начело с Ламбо, бе преустановен общественият и съсловен дебат за така наречената „реформа” в театрите. Вежди обаче го задмина и вече всичко става на тъмно. Закри „Сълза и смях” в София като единствената сцена за свободни и алтернативни идеи (пришиха я с Митко Тодоров първо към Народния театър, сега пък я харизаха на читалището, уж да спестят бюджетни пари), а същевременно разделиха, тоест направиха два (!) театъра във Видин - куклен и драматичен (?).Вероятно защото във Видин гъмжи от театрално-драматична и куклена публика…
Кадровата им политика по отношение на директорите е катастрофална – „каквото каже Партията”; по-зле и от БеКаПе-то са… За да кадруват партийно (Законът им позволява да го заобиколят), назначават повсеместно „временно изпълняващи длъжността”, без конкурс, тоест, без експертна оценка на комисия в уж европейското и демократичното ни общество – и тия „временни” ги влачат с години. Ако назначените бяха поне компетентни - няма драма, но уви, обратното е! Само си припомнете оня юнак във Варна - препоръчан от местния ГЕРБ и назначен от Вежди - който се прочу с интервю, в което даде положителна оценка за театрална премиера, каквато никога не е имало в ръководения от него оперно-театрален център във Варна (щото кракът му не е стъпвал в театър), също като кретена депутат, прочул се с идеята за добросъседство или каквото беше там между България и несъществуващата държава Нубия. Бях във Варна по това време, Митко Тодоров и Вежди отидоха да укротяват страстите и да го закрепват партийно… Този един ден отишъл в гримьорна в операта и, вбесен, попитал едно сопрано (тя се разпявала) „от кого имала разрешение да пее по това време”…
В Музикалния театър (след скандалите и стачките по повод спечелилия конкурс, но неприет от трупата Борис Панкин), за да няма „народно недоволство”, назначиха (пак „временно”, ма и до днес…) едно напълно несъстоятелно момче, бивш неуспял хорист, преквалифицирал се в хамалин и израснал до фирма за хамалски услуги, който извикал драматурга на театъра и й рекъл: „К`ви са тия остатъци от социализЪма, к`во е туй драматург? Вий ник`ва работа не вършите, я да вземеш, за да си изработиш заплатата, да седнеш долу на пропуска с един лист хартия и да записваш кой с колко минути ми закъснява за работа!”… Тя отказала и той след две седмици съкратил бройката… Слуховете говорят, че бил препоръчан от кадровици на ГЕРБ. Същият този умник представил на събрание, в присъствието на зам.-министъра, полковник Тодоров, новия „главен диригент” (много сложна и отговорна длъжност там, където има симфоничен оркестър) - едно доскоро хубавко сопрано, което поради спецификата на образованието и професията си хал хабер си няма ни от партитура, ни от администрация (в момента тя е зам.-директор по художествените въпроси). Но то е отделна работа - за нас, българите, лека е тая работа, администрацията… да не говорим за партитурата…
Извод: няма конкурс, значи няма и експертна комисия, значи няма и потребност от „ниво на компетентност”, стига Партията да е подкрепила кандидата… Иде ми да се провикна като Борис Пастернак след инкриминирането на романа му „Доктор Живаго” (Нобелова премия по време на комунизма): пиел водка на вилата си в Переделкино, сам на масата, гледал зида пред себе си и крещял: „В кой век сме, бе-е-е-е?”.
А в Сатирата? Пак за „временно изпълняващ” е назначено „Милото” - един придобил днес телевизионна известност с някаква роля в сериал, но отхвърлян от експертните комисии (когато все още се провеждаха конкурси) поради очевидна некомпетентност перманентен кандидат за директор. Няма да коментирам, че спря началото на репетициите на Чехов (малките му комедии) при готово разпределение, предназначено да чества 60-годишния юбилей на Пацо Сираков. Ще кажете: лично си засегнат - и не звучи убедително… А убедително ли звучи идеята на този актьор, вече директор, транслирана в Националния ефир, че „театърът трябва да се учи от чалгата”… защото там, в чалгата, вече имало „високо художествено ниво… на клиповете”?... Директор на театъра на Методи Андонов и Младен Киселов, на Калата и Парцалев, на Нейчо Попов, Гриша Островски, Коко Азарян… Нямам думи.
Що се отнася до абсолютно некомпетентната им и безмозъчна идея, която нарекоха „реформа”:
- Обиколил съм три континента, специализирал съм в Москва, Варшава, Краков, Париж (университета „Дофин” - финансиране и мениджмънт на културни институти). Но да забравим Европа. Даже и в Македония, дори в Босна и Херцеговина, че и в Албания не съм срещал подобно недомислие: няма бюджет, няма държавна политика, всичко е на „бройка зрител”.Ти си директор и ти даваме по толкова пари на „бройка зрител”… Ми да го прекръстим на „Министерство на култур-земеделието”! - там също вероятно дават по еди-колко си евро на бройка домат, пъпеш, картоф… На това му викам „пазарна икономиЙка” и то е тъй… А в глупавата Франция и в още по-тъпата Германия държавата налива средства, за да има и елитно изкуство, наречено театър, опера, симфонични оркестри, независими формации… Никой обаче не пречи на булевардните театри - там играта е друга, цените на билетите – също. Нека си печелят от филистерите с булевардни спектакли, но парици ний даваме на театрите, които правят изкуство. Защо? Защото сме бивши империи и знаем, че без елит една нация оглупява. Резултатът от, подчертавам, малоумната им „реформа” е афишът на театрите в България - от „Монолози за вагината” до „Пиеса за вибратора”. Защо? Защото, вместо да провеждат смислена държавна културна политика, те - и Вежди, и Митко Тодоров, въведоха принципа на „оцеляването”, търговското. И директорите, даже и баш тъпанарите сред тях, се спасяват и си връзват гащите с проституираща репертоарна политика.
На тези двамата (реформатори) мои приятели ще напомня една мисъл на нобелиста Иво Андрич: „По време на турското робство, благодарение на своята хитрост и гъвкавост, българският народ е успял да оцелее. Но в процеса на това си оцеляване, този народ завинаги е загубил смисъла на оцеляването.” Това направихте с тая си „реформа” в театрите и ОФД-тата, пичове! Имате и власт, и време, оправете си грешката!
Надеждата ми е в една латинска поговорка: ”Ars longa, vita brevis”. Изкуството (и театърът като твърде устойчив) е по-силно от ветровете и личностите на деня. Ще ни надживее.пък дъщеря ми казва: „Споко!”…
Бойко Богданов

и още по темата след като видях тази статия и най-ве4е коментара след нея

26.09.2012 13:07

Дойче Веле: България е №1 по оглупяване на младежта

http://19min.bg/news/8/40105.html?allr=true#comments

коментара е много поучителен:

Алън Фостър Дълес( Allen Foster Dulles) известен и с името(Allen Welsh Dulles)-заявява на учредяването на ЦРУ 1945 г. , като тези негови думи стават доктрина на Студената война, започната две години по късно-от 1947 г.: "Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици... наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ - руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството - с една дума, всякаква безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене - всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел...честност порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото... Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ - всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става... Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".