„Такива бяхме“ – една книга за наша-ТА гимназия
- Детайли
- Главна категория: Учебни години
- Категория: 2017-2018
- Публикувана на 26 Март 2018
- Написана от Петър Петров
- Посещения: 2789
Има градове, чиито образователни институции са станали тяхна емблема:
за Париж - това е Сорбоната,
за Прага - това е Карловият университет, за Брюж - това е Колежът на Европа.
И Варна има своята емблема – Френската гимназия. Нека не забравяме нейната история, защото тя е част от историята на Варна и на България. Трудът, който е положен, за да бъде създадена тази история, е достоен за уважение и признание.
Бих могла да изтъкна още много качества на книгата, но мисля, че каквото и да напиша ще бледнее пред внушителното творение на възпитаниците на Френската гимназия и на автора ѝ Станислав Станчев.
Проф. д-р Ингрид Шикова
Преподавателв катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Ние от фотоклуба ще добавим само че това е един проект стартирал преди много години. Мотор на проекта е Станислав Станчев от випуск 63 и ние сме пиасали за това на нашия сайт
http://laboto.com/godina/uchebna-2010-2011/330----
и ТУК
http://laboto.com/godina/uchebna-2009-2010/300-2014-01-06-14-31-55
ето няколко страници
ЕСЕНта на 2018 книгата е вече факт. Как може да я намерите, прочетете по-долу
Здравейте,
Книгата „Такива бяхме“, излезе от печат преди няколко месеца в тираж от 500 екз. Посветена е на създаването на Смесена гимназия с преподаване на френски език“ Фредерик Жолио–Кюри“, Варна, през 1958 г. В нея са пресъздадени първите пет години от съществуването на гимназията и животът в училището и пансиона на ученици, учители и възпитатели от първите девет випуска. Книгата е с обем от 584 стр., с твърда подвързия. Илюстрирана е с повече от двеста снимки и документи.
Досега книгата бе разпространена предимно сред участвалите в подготовката ѝ , сред наши учители и наследници на починали наши съученици, преподаватели и възпитатели. Все още разполагаме с неголямо количество от тиража. Съучениците от първите випуски на гимназията, които досега не са се сдобили с книгата и желаят да я имат могат да се обърнат към :
За випуск 1959: Людмил Попов, тел. 0898237329 / София/
За випуск 1960: Донка Тончева, тел. 02/ 8288605 /София/
За випуск 1961: Нина Геринска, тел. 0889338680, дом.028729369 / София/
За випуск 1962: Николай Калудов, тел.0899988223
За випуск 1963: Георги Видев, тел.0885710501, стац.02 9863975
За випуск 1964: Румен Златев, тел.0885670814
За випуск 1965: Румен Ячев, тел.0888916523
За випуск 1966: Живка Харизанова, тел. 0889750985 /София/
За випуск 1967: Красимир Кънчев, тел. 0898548171
Съучениците от другите випуски, завършили след 1967 година биха могли да се снабдят с книгата чрез Красимир Кънчев , като е желателно да се групират по випуски и направят колективни заявки.
На първо време ще събираме имената на желаещите, а след това ще раздаваме книги до изчерпването на тиража.
Увнерен съм, че традициите на гимназията ни няма да изчезнат , защото винаги ще се намери кой да ги припомня , поддържа и предава на следващите ученици, което се опитаха да направят създателите на тази книга.
Една тъжна и една хубава новина
декември 2019, Каназирска си тръгна тихо, странно те винаги бяха двете и все ги бърках.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1694407060706914&set=a.248119578669010&type=3&theater&ifg=1
А някои хора имат повече късмет, ето какво ни пише Станислав Станчев
януари 2020 .........Бащата на Гриша Спасов от випуск 1963 днес навършва 104 години! Димитър Спасов, или както го помним от годините прекарани във френската гимназия във Варна - чичо Митко, все още е с бодър дух и завиден разум .Не е случайно, че за него можете да прочетете в книгата "Такива бяхме". От много години на всеки 19 март, той изпраща поздрави до училището ни, макар че днес то носи името 4 езикова гимназия. А до скоро продължаваше да ходи "на работа" всеки ден, в организацията на ветераните от войните...Загубил всички членове на своето семейство , чичо Митко твърди че животът е хубав и трябва да се борим за него.
Внимание, внимание! Важно съобщенише! Не е проба! Не епроба! Тази нощ, в 0.00часа на 19 март 2023година започна денонощието, останало в аналите на историята като Празник на Френската гимназия. Предвид настъпилото черезвичайно събитие се мобилизират всички нейни възпитаници, където и да се намират по света, да го отбележат по подобаващ начин. Край на съобщението.
Скъпи съученици,
Казвам се Станислав Станчев. От випуск 1963 съм - първият пълен випуск на първата френска гимназия в България - варненската , появила се в образователната ни система като Смесена гимназия с преподаване на френнски език „Фредерик Жолио Кюри“. Учениците от този випуск постъпихме там като подготва в самото начало на летоброенето на нейната история.
От инициативния комитет ме помолиха да споделя пред вас това, което най-много ме вълнува днес. Както се досещате, изглежда, че съм приел предоставената ми възможност, след като съм се хванал за микрофона...
Тия дни ми попадна един клип от преди пет години за тържеството във Варна по случай 60-годишнината на гимназията ни. Много хора повтаряха израза „духът на гимназията“.Замислих се: всъщност, за какво става дума?
Духът на гимназията! Той едва ли витае в казармената сграда на ул.“Стефан Караджа, 32. Та това си е просто една сграда. Пък и днес в нея учат деца, които нямат за цел да изучават френски език. Олицетворение на духа на имназията , едва ли са дори традициите в пансионерския и училищния ни живот - много от тях са запазени, други са се променили, трети са заменени с нови.
Духът на гимназията е в нас, в сърцата и душите ни. И само ние, хилядите нейни възпитаници, знаем за какво става дума. Трудно биха ни разбрали хора, които не са били между нас.
Духът на гимназията - това е признателността ни към учителите и възпитателите, които ни отвориха широко прозореца към света и към френската култура чрез прекрасния френски език, които ни нучиха да не се стъписваме и да преодоляваме предизвикателствата, които се изпречат на пътя ни.
Това е готовността ни винаги да подадем ръка на изпадналия в беда, стремежът ни да допринесем за успехите на колектива / днес го наричат „работа в екип“/, заложени в нас още тогава, когато живеехме заедно, като в едно голямо семейство.
Това е решимостта ни , винаги да отстояваме правата и убежденията си, но същевременно да уважаваме и тези, които не мислят точно като нас.
Това е непримиримостта към подмазвачите, нагаждачите и приспособленците към силните на деня.
Духът на гимназията ни научи да живеем честно живота си и да обичаме страната си.
Това, което научихме и което ни изгради като личности,ето това е духът на гимназията!
Този дух съхраняват в себе си огромната част от възпитаниците на гимназията вече 65 години след създаването ѝ. А ние, нейните първи випуски , продължаваме да бъдем такива, каквито бяхме някога.
А как иначе може да се обясни фактът, че от 1975 година , когато Иван Великов от випуск 1963 ни събра за първи път в хотелския комплекс на Бюрото за младежки туризъм „Орбита“ , досега с малки прекъсвания, ежегодно се срещаме в София в деня на празника на гимназията 19 март, независимо че във Варна тече официалното тържествено честване. И тези наши срещи не се организират от някого „отгоре“, или от училищна администрация, а от нас самите. Наближи ли датата, започват да се въртят телефони и да се задава въпросът не дали ще се събираме, а къде. И винаги се намира някой по-луд от останалите, който да намери време и се заеме с техническите подробности на организацията.
Защо когато, при среща на двама напълно непознати, които никога не са се виждали, се окаже че са от Френската гимназия, разговорът продължава като между стари приятели?
Защо където и да се намираш, ако кажеш паролата „аз съм от Френската“, вратата се отваря широко, когато от другата ѝ страна е друг възпитаник на гимназията?
Защо осемдесет и няколко годишните „момчета“ на оная маса там -Насо, Янко, Владо, Людмил и Марин, някои от които сега са се дегизирали с бастунчета, са сред най-редовните участници в нашите срещи. Та те дойдоха от Ловеч като единадесетокласници и напуснаха гимназията ни само след една учебна година..!
Много години се събирахме предимно първите девет випуска, тези, които положихме основите на тази гимназия, но започнаха да идват и от следващите. А днес тук са съученици от 14 випуска! Защо?
Защо деца и внуци на завършилите гимназията са записват да учат в нея. Една от тях - Зара Трънкова, от випуск 1985 – тя сега също е тук, е дъщерята на Станка Желева от випуск 1962, която след години стана преподавател по френски език и директор на гимназията в която беше учила.
Защо, защо, защо...
Защото ни е обсебил духът на гимназията и отърваване от него няма!
Затова днес сред нас има и съученици които дойдоха от провинцията специално за нашата среща. От Благоевград – Иван Граховски, от Велико Търново – Иванка Попова, от Севлиево - Нора, от Повдив – Николай, от Бургас – Драганка,от Троян –Веска Попова. А Велина долетя чак от Виена!
Не успяха да дойдат десетина от съучениците ни по здравословни причини, като Кирил Коцалиев и Йорданка Божилова от випуск 1963, Румяна Йотова и Стойка от випуск 1964, недие Асова от випуск 1967 . Те изразиха искреното си съжаление, че не могат да присъстват, и ни пожелаха приятно прекарване.
Между другото, Недие Асова от випуск 1967 щеше да избяга от болницата в която е в момента, но лекарите разкрили „престъпните“ ѝ намерения и поставили охрана пред стаята ... Всъщност има и друг подобен, но успешен случай в историята на празника на гимназята ни. Христо Кметски, от випуск 1963, на 19 март 1964 година, по време на военната си служба е попаднал в болницата. Но това не му попречило да избяга : облечен в дрехи и обувки взети „на заем“ но без разрешениие от шкафчето на някого от персонала. Той пътува през нощта с влак до Варна, присъства на празника на гимназията в неделя , а в понеделник сутринта отново е в болничното си легло – ни лук ял, ни лук мирисал. Какво ли не сме готови да извършим когато носим в себе си духа на гимназията.
И този дух ще продължава да съществува, защото ще се предава от поколение на поколение, от випуск на випуск. Така както ние от най-първите випуски, в момента предаваме щафетата на випуск 1970, чиито представители ни събраха днес за това вълнуващо тържество.
И накрая, както всяко друго сериозно мероприятие , така и нашата среща би трябвало да си има правила. Надявам се да ги изтърпим – та ние в пансиона трябваше да спазваме правилника , изписан върху цели три машинописни страници плюс двете страници в ученическия ни бележник
1. Регламентът днес изисква да няма регламент и сценарий. Имате право да вземате думата, без да чакате някой ви я дава.
2. Желателно е да не се използва учтивата форма . Тя че е учтива, учтива е, но съвсем не е достатъчна за да изразим истинското си уважение към някого, а когато става дума за твоя съученик, с когото си седял на един чин, или просто сте от една и съща гимназия, направо си е изишна.
3. Забранява се в следващите няколко часа използването на титли, звания ,научни степени, административн и държавни постове .
4. Въобще не си и помисляйте да се обиждате, ако някой се обърне към вас с прякора ви от гимназията.
5. Но най-категорично се забраняват разговорите за болежките които ни съпътстват.
Имвайте предвид че сме назначили тайни дежурни по масите, които ще следят за спазването на горните правила. На нарушителите ще се пише синя точка и ще бъдат заставени да почерпят цялата маса.
Извинявам се, ако съм прекалил с използването на любезно предоставения ми микрофон. Сега наистина не е време за речи, а за празнуване.
Добре дошли приятели, добре дошли и наздраве!