Фотоклубът разказва за живота на гимназистите

„Такива бяхме“ – една книга за наша-ТА гимназия

Има градове, чиито образователни институции са станали тяхна емблема:

за Париж - това е Сорбоната,

за Прага - това е Карловият университет, за Брюж  - това е Колежът на Европа. 

И Варна има своята емблема – Френската гимназия. Нека не забравяме нейната история, защото тя е част от историята на Варна и на България.  Трудът, който е положен, за да бъде създадена тази история, е достоен за уважение и признание.

Бих могла да изтъкна още много качества на книгата, но мисля, че каквото и да напиша ще бледнее пред внушителното творение на възпитаниците на Френската гимназия и на автора ѝ Станислав Станчев.

                                                                                   Проф. д-р Ингрид Шикова

                                                                                   Преподавателв катедра „Европеистика“  на Софийския университет  „Св. Климент Охридски“

 

 

Ние от фотоклуба ще добавим само че това е един проект стартирал преди много години. Мотор на проекта е Станислав Станчев от випуск 63 и ние сме пиасали за това на нашия сайт  

ЛИНК

http://laboto.com/godina/uchebna-2010-2011/330---- 

и ТУК 

http://laboto.com/godina/uchebna-2009-2010/300-2014-01-06-14-31-55 

ето няколко страници

ЕСЕНта на 2018 книгата е вече факт. Как може да я намерите, прочетете по-долу

 

Здравейте,

Книгата „Такива бяхме“, излезе от печат преди няколко месеца в тираж от 500 екз.  Посветена е  на  създаването на  Смесена гимназия с преподаване на френски език“ Фредерик Жолио–Кюри“, Варна, през 1958 г.  В нея са пресъздадени  първите пет години от  съществуването на гимназията и животът в училището и пансиона на ученици, учители и възпитатели   от първите девет випуска.  Книгата е с обем от  584 стр., с твърда подвързия. Илюстрирана е с повече от двеста снимки и документи.

Досега книгата бе разпространена  предимно сред  участвалите в  подготовката ѝ  , сред  наши учители  и наследници на починали наши съученици, преподаватели и възпитатели. Все още разполагаме с неголямо количество от тиража.   Съучениците от  първите випуски на гимназията, които досега не са се сдобили с книгата и желаят да я имат  могат да се обърнат към :

За випуск 1959: Людмил Попов, тел. 0898237329 / София/

За випуск 1960: Донка Тончева, тел. 02/ 8288605 /София/

За випуск 1961: Нина Геринска, тел. 0889338680, дом.028729369 / София/

За випуск 1962: Николай Калудов, тел.0899988223

За випуск 1963: Георги Видев, тел.0885710501, стац.02 9863975

За випуск 1964: Румен Златев, тел.0885670814  

За випуск 1965: Румен Ячев, тел.0888916523

За випуск 1966: Живка Харизанова, тел. 0889750985 /София/

За випуск 1967: Красимир Кънчев, тел. 0898548171

 

Съучениците от другите випуски, завършили  след 1967 година биха могли да се снабдят с книгата чрез  Красимир Кънчев , като е желателно да се групират по випуски и направят колективни заявки.

На първо време ще събираме имената на желаещите, а след това ще раздаваме книги до изчерпването на тиража.

 

Увнерен съм, че традициите на гимназията  ни няма да изчезнат , защото винаги ще се намери  кой да ги припомня , поддържа и предава на следващите  ученици, което се опитаха да направят създателите на тази книга.

 

Една тъжна и една хубава новина

декември 2019, Каназирска си тръгна тихо, странно те винаги бяха двете и все ги бърках. 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1694407060706914&set=a.248119578669010&type=3&theater&ifg=1

А някои хора имат повече късмет, ето какво ни пише Станислав Станчев

януари 2020 .........Бащата на Гриша Спасов от випуск 1963 днес навършва 104 години! Димитър Спасов, или както го помним от годините прекарани във френската гимназия във Варна - чичо Митко, все още е с бодър дух и завиден разум .Не е случайно, че за него  можете да  прочетете  в книгата "Такива бяхме". От много години  на всеки 19 март, той изпраща поздрави до училището ни, макар че днес то носи името 4 езикова гимназия. А до скоро  продължаваше да ходи "на работа" всеки ден,  в организацията на ветераните от войните...Загубил всички членове на своето семейство , чичо Митко твърди  че животът е хубав и трябва да се борим за него.

    .Да ни е жив и здрав - от него винаги има какво да се научи! Макар че според чичо Митко трябва да сме обърнати към младите, а не като такива като него...
Станислав Станчев
 
24 janvier 2020
Здравейте скъпи съученици,
 
След излизането на книгата "Такива бяхе" както вече съм ви информирал, в Историческия музей, Варна ще бъдат съхранени  документалните материлаи и спомените събрани по време на подготовката на книгата за гимназията ни.
От музея проявяват интерес и са готови да включат в сбирката с материали и следните  експонати:
 
1. Учебници по френски език, използвани по време на нашето обучение ./Досега сме предоставили на музея ксероксно копие от първия циклостилен учебник по френски за подготвителните класове и Manuel de francais за девети клас. / Стойност за музея имат преди всичко учебниците в оригинален вид, а не копия от тях.
2. Униформи, или част от униформите на момичетата и момчетата, включително баретите на момичетата и фуражките на момчетата.
    Надявам се че Татяна Филатова от випуск 1965, която във Фейсбук беше публикувала преди време снимка на такава барета, ще ни съдейства  и ще намери сили да се раздели с нея и я  предостави за нуждите на музея.
 
Благодаря предварително за очакваната отзивчивост от ваша страна. Едва ли някой може по-добре от нас, първите възпитаници на Смесена гимназия с преподаване на френски език,  да допринесе повече за съхраняване историята на нашето училище.
Сърдечни поздрави: Станислав Станчев
 
И един хубав спомен
 
2015 . Владимир ИВАНОВ
СЛЕД 50 ГОДИНИ
На век половината. Без фойерверки.
На Маркс и на Мао фанфарите спят.
След толкова фалш и вечерни проверки
героите вчера днес гузно мълчат.
А там, в 60-те, избуяха мечтите ни.
Луната бе близо! Четяхме в захлас
за Че и за Керуак. Звънна в душите ни
Imagine – парола за всеки от нас.
В пансиона бе душно, порядките - дървени.
Комсомолът следеше за всичко докрай.
Но светът беше наш! Любовта беше първата
и забавите в двора бяха истински рай.
Беншек ни показа на Ван Гог писмата.
Катоар ни съветваше: „Хлябът е свят!“
Шах и мат! Катие си изтръсква лулата.
С Иковски навлизахме в другия свят.
Дивака се гмуркаше даже през зимата.
Хрушчов и Де Гол се потяха във час.
Юнал по налъми разваляше римата,
а Цупата пееше: „О, Монпарнас!“
BBC ни нарече „червени вълчета“.
Те смътно предвидиха нашата драма -
ни герои, ни жертви, а просто несрета,
разпиляна на времето зло в панорамата.
Сияйното бъдеще спря зад оградата.
Мечти и надежди изтляха без стон.
Онзи тъжен рефрен за снега от баладата
днес белее в косите ни, братко Вийон ...

 

Вие сте тук:Home Избери година Учебна 2017-2018 „Такива бяхме“ – една книга за наша-ТА гимназия