Фотоклубът разказва за живота на гимназистите

Отиде си тихо ....

минаха 40, но нейните ученици я помнят

 

 

"..........Тъжно е,когато изпращаш някого. По Онзи път. Завинаги. Кой от нас е мислил,че, почти 50- годишни,ще изпратим МАМА КАНАЗИРСКА? Не стига,че ни научи на френски,но ни научи и на българската граматика междувременно. Тя не повиши тон никому. А вероятно,колкото и възпитани да сме били, й е било трудно да намери път към 23-ма различни подрастващи. Крехка и фина, обикаляща между чиновете, диктувайки бавно и разбрано,четяща поредния преразказ.,нагласяща кичур от вечното си каре зад ухото, ТЯ респектираше само с "Това е недопустимо!". Докато слушах опелото днес...си мислех за онези дълги есенно-зимни вечери на подготвителния клас, в които, изморени и гладни, се прибирахме след целодневното училище по домовете си с претъпканите градски автобуси,а тя ходеше от къща на къща, "на ревизия" (така се наричаше посещението),за да види къде и как живеем,кои са родителите ни...,а те я посрещаха на свещи,... все нямаше ток, и се чудеха с какво да я почерпят... Винаги беше зад нас,зад всичките ни претенции как ще се казва комсомолският ни отряд, с какво ще участваме във фестивалите. Как ни заведе на екскурзия в 10 клас,когато всички други отказаха?
Свещеникът днес завърши с молба да се помолим за нея,защото всеки има грехове и не му стига доброто,което е правил,та молитвите на живите да му помогнат за посрещането в Рая.
Убедена съм,че само нашите 23 ще стигнат,ако изобщо има нужда от тях.
Но нека наистина изпратим по една тази вечер,за да сме сигурни,съгласни ли сте?
Боже, Молим Те, ,пусни нашата другарка Каназирска Там! Подгответата от "б"........"

Ивет, взех го от фейсбука без да те питам. Благодаря за хубавите думи.

LABOTO

Вие сте тук:Home Избери година Учебна 2019-2020 Отиде си тихо ....