27 март - Световен ден на Театъра - интервю с госпожа Савова
- Детайли
- Главна категория: Учебни години
- Категория: 2023-2024
- Публикувана на 27 Март 2024
- Написана от editor1
- Посещения: 467
Честит Празник на всички театрали!
Измина седмица от 19-ти март, а еуфорията около празника все още не е отшумяла.
По повод световния ден на театъра и 40 годишнината на испанския отдел в гимназията, направихме това
интервю с Камелия Савова - учител по испански език и ръководител на испанския театър в гимназията.
Завършила с първия випуск на испанският отдел в гимназията, преподавала на стотици ученици, малки и големи, продължава да поддържа испанското пламъче у 4ЕГ "Фредерик Жолио-Кюри"
Потопете се в нейните спомени и ще научите много нови неща за нашата гимназия.
Как влязохте в гимназията:от интерес или страст?
В гимназията влязох не от интерес или страст към испанския език, а заради една изключителна дама, която преподаваше френски език в гимназията тогава, но беше живяла в Куба. Тя ни направи такава реклама на първия випуск с испански език, който се откриваше в Четвърта ЕГ, както и на своите впечатление от вълшебния мелодичен език на Сервантес, че ние с моите съученички веднага записахме испански, макар да бяхме решили друго. Някога трябваше да избираме къде да кандидатстваме и нямаше от първо до десето желание, както е сега, и всъщност вместо в Първа с немски с приятелките ми кандидатствахме испански език в Четвърта. Тази сладкодумна и очарователна учителка, която ни убеди, се казва Лили Бояджиева и винаги съм и била благодарна за това.
Кои са Вашите любими спомени като ученичка?
Любимите ми спомени като ученичка са много. Един от тях е от песенния фестивал, където винаги се изявявахме с няколко мои съученички от испанските класове. Пеехме песни на Виктор Хара, чилийски поет с китара, загинал при преврата през 1973 г. Пеехме неговата "Молитва" на сцената в Актова зала, винаги на няколко гласа с китара, на която свиреше Полина, а в края на песента в препълнената Актова зала, тишината след края на изпълнението беше най-вълшебната музика за мен. После залата избухваше в аплодисменти, а хармонията от гласовете ни още звучеше в ушите на всички и в нашите също. Беше някак неземно. Със същите чувства слушахме вечните си съперници за първо място - групата от руските класове, водена от Петя Димитрова, сега моя колежка по философия. Обожавахме това съперничество и извисяване едновременно, беше вълшебно и сплотяващо, а най-голямата награда на всички бяха насядалите по земята наши съученици, които препълваха залата.
Най-голямо предизвикателство като преподавател на испанските паралелки?
Най-голямото предизвикателство като преподавател по испански език е да успея да вдъхна любов не само към испанския език у всички мои ученици, а към всички испаноезични страни и тяхната култура, към фламенко и дуенде, салса и меренге, Лорка, Неруда, Мистрал, Маркес, Бенедети и Кортасар.
Какви са разликите между "старата" и "новата" школа?
Старата школа преподаватели ни респектираха с един аристократизъм, който беше така възхитителен, много ни говореха за Испания, Мексико, Куба и бяха фанатични в това, че трябва да знаем началото на "Дон Кихот" наизуст, както и някои стихове на Мистрал, Неруда и Лорка. Сега новите методи и новата школа отричат ученето наизуст, но твърдя, че това е изключително полезно умение, особено що се отнася до рецитиране на поезия. Музиката, ритъмът, думите - това е магията на мерената реч, която помага за развиване на нашия интелект и душевност, а когато е на чужд език - тя направо отворя не врати, а огромни портали и ни изкачва на други нива на общуване.
Разкажете малко за испанския театър:
От създаването си досега театралният състав на испанските класове има многобройни отличия от Националния конкурс за училищен театър на испански език. От 1996 година досега имаме спечелени над 10 първи места, едно второ, едно трето, многобройни награди за сценография, костюми, мъжка и женска главна и второстепенна роля, адаптиран оригинален текст и други. Съставът е представил страната ни на международни сцени в Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Испания, Русия, а също и получава признание с награда "Варна" през 2005 г. за ученически колектив. Като ръководител през 2009 г. бях удостоена и с награда "Почетен знак с лента" от кмета на град Варна за популяризиране на испанския език и култура чрез работата ми с театралния състав на гимназията.
Имате ли любима пиеса?
С испанския театър сме осъществявали и такива постановки в мерена реч, а една от тях ми е любима. Казва се "Отмъщението на дон Мендо" и я направихме точно след учителската стачка през 2007 за рекордно кратък срок, въпреки сложността на текста. Спечелихме първо място с нея на Националния конкурс, а на Международния фестивал в Будапеща Съветничката по образователни въпроси там ми заяви, че това е най-добрата постановка по този текст, която е гледала през живота си. Другата ми любима, макар те да са много такива заглавия, но това е първата пиеса, по която работих с колегите, щом дойдох в гимназията - "Любовта на дон Перлимплин и Белиса в градината им" от Федерико Гарсия Лорка, какти последната пиеса на Лорка, която правих преди две години с настоящия състав - "Домът на Бернарда Алба". Всъщност Лорка е най-обичаният и поставян от мен автор. Реализирали сме четири негови произведения, а едно от тях два пъти. С всички тях сме печелили все първи места без последната постановка по негов текст, която взе награда за сценография.
.
.
.
Кой е най-запомнящсе момент за вас?
Моментът, от който имам най-ярък спомен, е на постановката "Елса и Фред" в театър "София", когато авторитетно жури ни присъди трето място и награда за най-добра женска роля на Деница Митева за ролята на Елса. Тогава при спускането на бял киноекран за финала на постановката, публиката ахна и затаи дъх при появата на кадрите от филма на Фелини "Ла долче вита" в синхрон с играта на нашата актриса пред публика, заедно с екранния черно-бял образ на Анита Екберг. Този финал силно докосна всички и ги убеди да не казват "никога" и "няма време" и че мечтите нямат възраст.
Koе е последното отличие на испанския театър?
Последното ни отличие е тази година от фестивала в Бургас, където бяхме удостоени със специалната награда на кмета на града Димитър Николов. В началото на тази учебна година посетихме също Саламанка, Испания като награда за първото място от миналогодишния Национален конкурс, на който Варна беше домакин. В Саламанка ни посрещна съветникът по туризъм в общината, а съветът по туризъм ни осигури незабравим престой с невероятна програма, изпълнена с посещения на музеи, разнообразни ателиета и срещи с чудесни хора, които ни накараха да се почувстваме специални гости на града и автономна област Кастилия и Леон.
Въпросите зададe: Mикаела Петрова
Благодарим на госпожа Савова за отделеното време и отзивчивостта!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ТЕАТРАЛИ
Кликнете тук за да прочетете и за други театрали от нашата гимназия!